
Има две главни причини за страданието на един човек. Едната е неразрешени проблеми в рода и семейните системи, което обикновено се корени в предишно поколение. Другата е когато връзката с майката е прекъсната в ранното детство, поради нейна смърт, болест или раздяла по някаква причина. Това се казва „прекъснато движение на протягане“, което се корени вече в личната история на даден човек.
Това събитие обикновено се случва много рано в живота, по време на бременноста, раждането или скоро след това. Ранната раздяла между дете и майка, може би е травмата, която нанася най-много щети върху неговата психика. Примерно, смъртта на майката скоро след раждането, или невъзможноста да се грижи за бебето поради болест или друго, или ако детето е недоносено и трябва дълго да бъде в кувьоз. Всякакви тежки преживявания през този ранен период на бебето може да причинят нарушения на движението на детето към майка му.
Всяко дете има един единствен вроден инстинкт- да протяга ръце към майка си. Това движение може да се опише като „първа любов“. Тази любов е най-мощната, която човек може да преживее, тя всъщност е начина, по който природата осигурява оцеляването на детето.
Майките също имат вроден инстинкт да се грижат за своето дете. В резултат на тези два инстинктивни подтика, майката и детето създават дълбока връзка помежду си.
Едно новородено бебе е изцяло зависимо от майка си, и за да оцелее, то не просто е зависимо, а е в симбиотично единство с нея. То дори няма собствени граници, и не може да направи разлика между себе си и майка си.
Ако всичко около него е наред, детето бавно и постепенно започва да преминава от единство с майката към единство със себе си.
Тъй като майката е най- важния човек за всяко дете, раздялата в ранна детска възраст, особено до осемнадесетия месец е много травмиращо преживяване. Малките деца са твърде уязвими и незрели, за да могат да се справят и преживеят болката, както би го направил възрастен човек. То изпада в шок и защитните функции на психиката създават множество бариери, и винаги в неговата психика нещо ще остане незавършено.
Изследвания показват, че бебе което не е получило грижи в началото, много плаче от гняв и отчаяние до момента, в който притихне, но това не е тишина на доволно бебе, а на дете, което се е предало и е спряло вече да има нужди. То ще спре вече да подава ръце към майка си, и дори някой ден тя да се върне при него, то няма да може да търси своите животоподдържащи импулси.
Когато това дете стане възрастен човек, ще се сближава докато стигне една определена граница, и след това сам ще се отдръпва, вместо да отиде и да получи любов. Това е реакция, която възрастните правят, за да избегнат възможността да бъдат отхвърлени и да не преживеят отново болезненото отхвърляне от детството.
Този тип поведение не ни позволява да получим това, което искаме и да бъдем щастливи, а ни връща обратно към изходната точка, където нищо не се печели и постига.
Аз съм Лили, ако разбереш себе си, ще разбереш и другите!
Comments